Как се прави погача на бебе – първият празник на детето

Погача за бебе – така се нарича най-първият празник на детето и неговата майка. Ето какво трябва да знаете, ако искате да направите този мил ритуал в дома си.

Нашите баби и дядовци са изпитвали респект и дори страх от всичко извън ежедневния живот. Ето защо навремето смятали, че бебето и майката в първите си седмици са „нечисти“. Бебето, като дошло от „друг свят“, и родилката, която го е довела през прага на световете, твърде скоро имали досег с непознатото и все още били под влиянието на неговите сили.

Затова в първите 40 дни след раждането те били изолирани от обществото и никой не можел да ходи при тях, нито те можели да ходят някъде (включително и на черква). Често през това време те живеели в отделна стая. При тях влизал само някой член на семейството – обикновено по-възрастна и опитна жена, която да се погрижи за тях.

Всички днешни майки биха се досетили, че тези 40 дни всъщност били нужни за майката и детето. Този обичай им давал възможност да си отпочинат, да заякнат, да се предпазят от евентуални зарази, докато са все още толкова крехки. И да се опознаят, разбира се, и да създадат онази важна връзка между майка и дете, която се носи цял живот.

На 40-ия ден се смятало, че опасният период на прехода е преминал. Тогава майката посещавала заедно с чедото си черква, за да им бъде прочетена „чиста молитва“ и те отново да бъдат приети в познатия, благословен свят. Това бил и денят, когато бебето било показвано и приемано от всички близки и те вече можели спокойно да му се порадват.

Този малък семеен празник в българските народни обичаи се нарича „погача за бебе“. Ето как можете да го направите у дома.

40-ият ден е най-добрият за погача за бебе. Но може да отложите обичая с няколко дни и да го направите например в следващата неделя, та да дойдат всички гости. Във всеки случай, не бива да се прави преди 40-ия ден.

Рано сутрин, преди празникът да започне, майката и бебето посещават черква, за да им бъде пята „чистата молитва“. С нея се пречистват душите им и се измолва покровителството на Господ над детето, което е все още некръстено и неприето в лоното на църквата. Трябва да ги придружи близка жена – в миналото това била най-често свекървата, но може да е майка, сестра, приятелка.

Преди да стигнете до черквата, попитайте какво трябва да носите за обреда. В повечето случаи ще имате нужда от олио, червено вино, китка здравец, вързана с червен конец. След службата можете да вземете от светената вода и да поръсите с нея дома си и леглото на бебето.

Питата е втората най-важна част в ритуала погача за бебе. Традиционно тя се замесва от майката или свекървата с малко захар и няма украса. При месенето се наричат пожелания за бебето и дори в някои области не се използва мая или сода, та да „бухне“ питката само от добрите пожелания и месенето.

Готовата пита се покрива с бяла кърпа и към нея задължително има купичка мед.

Вече споменахме, че обредът погача за бебе служи и за показване и приемане на новия член на семейството и обществото. Така че гостите са важна част от традицията.

Празникът е чисто женски и на него не се допускат мъже. Поканете бабите, както и всички роднини и приятелки, с които искате да споделите този ден, без значение на каква възраст са.

Освен да видят детето, жените ще имат възможността и да бъдат негови орисници – да му нарекат да е умно, красиво, добро, богато, да пее или танцува добре и изобщо всичко хубаво, което им е на сърце. Жените носят и дарове, които задължително включват сладкиши за майката, но може да поднесат и малък подарък за бебето.

Преди посрещането на гостите на погача за бебе завържете на вратата отвън червен конец – да пази от зли сили. Може да сложите и метален предмет или свещ, които имат същата роля.

За гостенките трябва да е приготвена трапеза, която задължително включва сладки храни по ваш избор – те се поднасят първи, та да е сладък живота на детето и да се подсладят орисниците, преди да наричат.

Когато гостенките идват, оставят метална пара в кърпата върху питата – да си „купи“ бебето сън.

Когато всички гости вече са дошли, ритуалите при погача за бебе започват. Родилката връзва кърпата с парите в нея и го прави много внимателно: ако възелът е стегнат, детето ще е скъперник, но ако е много хлабав, ще е прахосник. Кърпата се слага нависоко, та да расте детето голямо и да стигне далече.

Три (или две) от гостенките, които имат живи родители, разчупват питата над майката, която седи на стол с бебето в ръцете си. Правят го върху бяла кърпа, която държат над главите им и в която трябва паднат всички трохи и парченца, та да е сит животът им. Чупят по парче за всекиго – първо на Богородица, после на бебето, после на майката и т.н. Всеки топи своето парче в мед и непременно го опитва, та да е сладък животът на новороденото. Парчето за бебето също се топи и с него се мажат устничките му, та да е трудолюбиво като пчеличка. Кърпата с трохите и падналите парченца се връзва и пази нависоко нови 40 дни, а после те се хвърлят навън, на птиците и животните, та да се разнася благословията по света и да е лек пътят на детето.

В отделните региони преди разчупването на питата се правят и други ритуали:

·         Над главите на майката и бебето се разклаща празно сито, та да може детето да „отсява“ доброто и лошото.

·         В ситото се слагат и разклащат червени чушки, та да са му червени бузките, и една люта, та да не го хващат болести.

·         В ситото се слагат орехи и се разклащат, та да е игриво и „отракано“ детето.

·         В купичка с бяло брашно някоя от приятелките на майката прави две дупки с палец и показалец, та да е бяло детето и да има трапчинки на бузките.

В различните региони гостенките правят наричанията по различно време – докато хапват погачата или още когато оставят парите върху кърпата.

Когато си тръгват, гостенките не бива да отнасят нищо от дома. Трябва също така да скъсат конец от дрехата си и го оставят до леглото на бебето – все с цел да не „изнесат“ съня на бебето.

Родилката не изпраща и не се сбогува с гостите при погача за бебе, та да не „изпрати“ и млякото си. Това може да направи свекървата или майката.